Когато дискурса е толкова отклонен от общочовешките ценности, които са биологично предопределени. Когато дискурса е загубил здравите основи на хилядолетно градения морал и нравственост. Когато дискурса е допуснал да се оплете в каша от фалш дори класиката може да падне под ножа. Говорим за произведения на изкуството, които имат не просто интересен сюжет, но имат и поетична стойност. Говорим за поредица от производни на тях произведения, които имат допълнителна артистична стойност. Говорим за дискурс, който е наслоявал културно обогатяване и заради пошли прояви на авангард огромни напластявания от стойности са поставени на обсъждане до колко могат да бъдат считани за полезни или вредни за дискурса. Срамно е, че се е стигнало до тук!
Владимир Набоков, Лолита... Явно тази история ще влиза и излиза от зоната на уюта.Поради простата причина, че контекста, в който се вписва се мени и в момента ситуацията е тревожна. А когато контекста на съвремието е тръгнал в погрешна посока, изкуството е добро място да се направи едно почистване. Поне временно. Надяваме се за кратко. Само докато нещата се нормализират.
В Нова Зенландия пък заговориха за "империалистическия автор Шекспир" и това, че трябва съдържанието да бъде преразгледано и почистено. Огромни крачки назад в културния обмен, широта и богатство ни предстоят повсеместно. И нека не се лъжем, това може да е само началото. И докато някои си чешат езиците да дискутират дали е разрешено изкуството да говори за дебели и слаби съвсем реални хора на други места по света правят съвсем реални списъци с думи, които няма да могат да се използват. Като например "беден", "инвалид", "обезправен", "черен" и т.н. Защото използвайки тези думи ние обиждаме хората, към които тези думи могат да принадлежат и им нарушаваме правата. Кашата е толкова голяма, че е срамно дори само да разсъждаваш как се е стигнало до дук. Срамно е.