При племенните структури на хората, както и при отделните села винаги е било прието ако едно село бедства поради някаква причина - засушаване, наводнение или друга беда, останалите села наоколо да се притекат на помощ. Днес ние казваме, че това е морално отговорно дествие, което кореспондира на нашата човещина, чувство за съпричастност и емпатия. И това наистина е така, защото с появяването на концепция в нашата култура за тези емоции и понятия то те действително са част от нашата мотивация да помагаме и да подадем ръка на друг в нужда. Произхода на този така дълбоко вкоренен в нас вътрешен повик обаче не е свързан с високото ниво на нашето окултуряване. Високо окултурено е обяснението за действията ни. Истинската, базисна причина е, че когато мой съсед бедства ако не му се притека на помощ той може и е принуден да вземе драстични мерки за да осигури своето оцеляване. А именно сам да си вземе онова, което му е нужно за да оцелее. Нашият инстинкт за оцеляване ни подсказва, че е по-добре да дадем доброволно и да затвърдим устоите на сътрудничеството от една страна за да се подсигурим, че ако в бъдеще ние бедстваме нашият съсед на свой ред ще ни подаде спасителна ръка. Но от друга страна даваме помощ за да пресечем възможността той да ни нападне и да вземе повече, да опустоши и да направи поразии в ситуация, в която е притиснат от обстоятелствата. Не от любов и високи чувства е продиктувано действието, а от взаимен интерес и полза.
На практика основите на базисния морал са много стабилни и всяко наше действие, което през вековете е произвеждано за да го затвърди е било продиктувано от личния интерес и полза. Разбира се с появата на законника и впоследствие на модерното право те се явяват вече конституиране на всички онези разбирания за правилно и неправилно, с които ние правим взаимно съглашение обхващащо по-големи територии. Съглашаваме се дори с хора на стотици километри от нас, че имаме едно общо отношение към живота и благоденствието на всеки един от нас. Основата, обаче е винаги една и съща. Всичко свързано с базовия морал е деривативно от личния интерес, а личния интерес на социалното животно включва да се грижи и съобразява с интереса на останалите членове на обществото по силата на социалния договор, който подписваме. Например при случай на военен конфликт нима хората не могат да си стоят удома и да чакат проблема да стигне до вратите им? Могат. Но вместо това те се вдигат и минават стотици километри за да се присъединият към онези, които в момента са под натиск на който и да е какъвто и да е враг. Не от любов, а от взаимен интерес.
Любовта, поезията, високите слова, интерпретациите са украса, без която не можем да предадем нататък идеята за взаимния интерес. Те са едно удобно идеологическо лоно, в което дори безхарактерните, страхливите, себичните и глупавите могат да бъдат приучени да работят в сътрудничество с останалите. Дори онези, които имат малко по-различна позиция, или различни умения или мироглед - всички те трябва да могът а бдат обединени около идеята за взаимното благо. И изкуството, кое да е изкуство, с неговата поетическа идея са практическата площадка, където в мирни времена правим съглашения за онизе моменти, които може да ни поставятв опастност. Това не касае само физическата заплаха, това касае всеки един аспект от нашия живот.
И затова окултуряването е критично важно. Окултуряването да можем да облечем с думи разумни мотивите си, с думи правилни намеренията си, с думи красиви надеждите си, но знаейки, че всичко това извира от инстинктите ни за оцеляване.Никога не съм можела да разбера какъв е проблема със съждението, че с приматите имаме общ прародител. Това не противоречи на факта, че нашето разклонение хомо сапиенс сапиенс е доразвило културата си, добавило е допълнителни стойности към този естествен животински базов морал. Няма неравновесие между тези неща и те не си противоречат. Те не си пречат едно на друго. Напротив, отричането на тази връзка, отричането на факта, че ние сме изначално животни, а после културен фактор води до счупвания в матрицата. Защото естественият морал и инстинктите са по-силни от куртурата. Възпяваме свободата в поеми, стихове и й отдаваме хиляди страници забравяйки, че всичко, което ние разбираме под свобода, справедливост, равенство, братство се основава на общото ни разбиране за взаимен интерес. Окултуряването следва да ни помага да осъзнаваме тази своя биологична предопределеност и тъкмо върху нея да градим всички допълнителни стойности. Не да я отричаме. От това отричане произтичат огромни проблеми с емоционалната ни зрялост.
Ето защо нещата, които противоречат на биологията ни ни смущават, дразнят и провокират. Това, което природата ни е заложила като естествени механизми за функциониране е първопричинно, основополагащо и нещата, които му противоречат ние винаги ще се стремим да отхвърляме. Нещата, които ни разделят ние винаги ще отхвърляме. Нещата, които работят в посока на взаимно сътрудничество ивзаимополза ние винаги ще приветстваме.