Всеки път когато заснема ново видео и в него коментирам моменти от написването на книгата си спомням как се е появила, за какво съм си мислила докато съм я писала и приемам, че тя вече нещо отделно от мен. Веднъж оформена аз мога да я редактирам, но само и единствено за да коригирам някоя дребна неточност. Книгите заживават собствен живот. Като се започне от най-първото копие попаднало в ръцете на читател до последният повод да заговорим или да се спрем на нея. Ето коментар за първата продадена книжка от "Най-добрият приятел на човека":
"Привет! Първата продадена книга, която вчера случайно или не дойде при нас, вече е прочетена! Искам да ви благодаря за нея. И да ви кажа едно голямо Браво! Често чета на децата, прочели сме заедно много детски книжки. Мога да ви кажа, че умението да завладееш детското сърце с история е талант, който не всеки автор притежава. Вие го имате! Децата казаха накрая на историята, че искат още, което е знак, че това е така. Ще очакваме още истории с нетърпение. В книжката има и поука за децата, чудесно е че сте успели да я вмъкнете в разказите, така че четейки да стигне до тях. Успех"
Калина Христова
А ето и последният коментар, който стигна до мен:
"Интересна е, опзнавателна. Илюстрациите са много добри. Книгата има послание, браво! "
Диана Михайлова
И всеки път, когато книгата върне към мен повод да се замисля за нея, да я изкоментираме ми става приятно, че съществува. И ако някой ден видим анимациите направени по тези истории съм сигурна, че те ще са съществена част от тяхното битие.