Как функционират нашите мозъци и с какво можем да твърдим, че сме ценни. Самооценката ни, че сме преносители на култура - мислим и следоветилно съществуваме - или факта, че можем да прави морални оценки? Да, но морални оценки, както и емоционални оценки могат да правят и животните. Аз винаги съм подхващала Хьойзинкха на тази тема с неговият Homo Ludens, защото той твърди, че това, което ни прави хора е игровия момент. Но и животните играят. Може би не толкова комплексни игри като нас, но не са и чак толкова прости. Други учени и мислители поставят едно разграничение, че ние сме преносители на "творчески импулс" и това ни отличава от животните както и от изкуствения интелект. Но ето, роботите също могат да създават изкуство, да интерпретират и да изграждат абстрактни конструкти. Може би въображението е висшия пилотаж? Може би това, че невронната ни схема е толкова сложна води до нашата стойност.
Представете си компютър с процесорна мощ десетки пъти по-голяма от капацитета на човешкия мозък. Такава машина може да бъде построена и най-вероятно вече е построена. Този компютър е по-знаещ и може да борави с натрупаните познания мигновено. Няма да започне да щрака с пръсти в опит да си спомни име, дата, събитие. Той е по-съвършена система за обработка на данни. Но как обработва данните си? Посредством софтуер, който му помага да оперира с тях. Ето тук е сериозната разлика между съвършения компютър и мозъка на човека. В софтуера.
Нашият софтуер е еволюирал постепенно и е резултат от постянна преконфигурация и постоянно натрупване на грешки. Нещо, което едно изкуствено съзнание не добива по естествен път, защото по-трудно ще допуска грешките и ще ги отхвърля преди да се формират в софтуерни приложения. Докато при нас софтуера е резултат от специфични индивидуални натрупвания. Или иначе казано колкото и да са подобни начините ни на мислене, изградени върху нещата, които знаем и можем, и въпреки, че имаме специализирани центрове за обработка на определен вид данни и центрове с определени функции, софтуерните конфигурации на всеки един човек са индивидуални. И ако аз днес бих искала да седна и да напиша една философска книга за това кое е онова нещо, което ни придава индивидуална стойност и ни прави хора бих съсредоточила вниманието си над самоформирането на софтуерните приложения, с които мозъка на човека обработва инфомацията.
Да приемем, че за да обработваме информация имаме нужда от базисни програми. Да вземем за пример комуникационният процес. В съкратен вид той представлява следното. Аз формирам мисъл, тя отива в център на брока, където се кодира, от там се изпраща сигнал към говорния апарат, той се задвижва. Сигнала, вече звуков, пътува до получателя през замърсена среда (въздуха между нас), който го приема със слуховите си апарати. Приетия сигнал е изпратен в неговия център на Брока и разкодиран. И винаги, когато говорим за комуникационния процес ние взимаме предвид шумовете, необходимостта от универсален код, който и двете страни могат да разкодират. Ако аз говоря на български, а другата страна на китайски трудно ще се разберем. Освен това поради естесетвото на това, че ние имаме и други сетива изформационният поток е обогатен и от това, което виждаме, а е добре известно, че до 60% от инфорамицята идва през канали като интонацията, мимиките на лицето и е невербална. Тоест тя не се намира в кода, който Брока разчита. По-голямата част от информацията се обработва от други центрове.
Този елементарен процес на общуване в размяната на прости съждения между двама души е доста сложен в същината си, защото след разкодирането на сигнала обособената информация попада в други части на мозъка, където предизвиква реакции - информационни, бърка в базата данни със спомени, предизвиква емоции, провокира отделянето на хормони от хипоталамуса, активира се амигдалата - чутите съждения кореспондират ли на собственият начин на мислене. Дясното полукълбо генерира всевъзможни отговори и решения и отново амигдалата започва да ги отхвърля докато не пропусне до лявата половина онези от тях, които са приемливи. В съзнанието попада само онва, което амигдалата разреши. Останалото генерирано съдържание се определя като непиремливо. Или иначе казано механизма за обработка на информацията е посредством био-химичен хардуер зареден със софтуер, който обаче не е един и същ за всички хора. Защото всички ние имаме индивидуален набор от вариативни приложения, които сме развили сами в сблъсъка си с външния свят. И въпреки, че образованието и окултуряването представлява натрупването на повече вариативни приложения през които да мислим нашата стойност, уникална стойност, единственото нещо, което е уникално по отношение на нашите биологични компютри е, че тези софтуерни приложения се изграждат и пишат от нашите собствени мозъци. Да, въз основата на света, който ни заобикаля и в съотвествие с вече постигнатото от останалите хора, но всяка нова система е индивидуализирана от вътрешни подобрения, счупвания, натрупване на грешки и преработки. Софтуера, който пише сам себе си според мен е ключа към принадената ни стойност отвъд биологията ни на бозайници, които изпълняват основна директива по инстинкта за самосъхранение.
В един човек не е ценно какво мисли, на каква позиция е, дали винаги е прав. А ценно в него е КАК мисли. Вариативността на софтуера му е мястото, където стойността му е по-висша или по-нисша.