Спомням си също така, когато бях на 19 казах пред някакви политически ангажирани дейци, че "излиза, че поитиката обслужва интересите на едрия капитал" Един от тях се обърна и разочаровано ми каза "Не говори глупости да се излагаш. Много си млада и не разбираш от тези неща."
Спомням си също така една случка, в която мъртво пияна съученичка внезапно се разкрещя по мен "Неверница! Неверница!" и се наложи да я успокояват в дълбока загрижаност какво съм й причинила за да изригне така. А истината е, че преди дни си говорехме кой в какво вярва и тя не е харесала това, което аз съм казала.
В резюме: Времето минава, хората забравят какво са говорили дори какво са правили. Но едни гадове като мен помнят като слонове. Това, което аз научих през годините е, че не винаги е важно дали си прав. И не е задължително винаги да си разбрал ситуацията по най-добрият възможен начин. Ти не разполагаш с информацията, с която разполагат много други. Не е задължително умозаключенията ти да са верни нито съвършени. И не е задължително и не се очаква от всеки да е професор по всичкология. Това, което е изключтелно и критично важно обаче е да развиеш една емоционална зрялост. Аз в този смисъл давам вид на човек, който емоционално се впечатлява от всичко. Това не е така. Аз забелязвам много неща, които хората биха определили като нормални. Аз не ги намирам за нормални и понякога ги коментирам. Но това не означава, че после не мога да спя от тревога. Например не намерих за нормално 30 човека клас да настояват, че световно прославен футболист е направил повече за родината. Защото Левски - това е човек изведен до нивото на една идея и тя е много по-голяма от футбола и моментната световна слава. Те изхождат от позицията на световното "оповестяване" и научаване за нашето съществуване, но по тази логика Уитни Хюстън, която толкова много обичам е направила повече за Америка от Томас Джехерсън или Адам Смит. Да, това е логиката, която следват, но родината това не е степента на популярност. Родината това е нещо повече, което включва идентичност и тази идентичност не може да се облегне само на футбола. Някой или нещо трябва да бъде натоварен с мисията да носи иедията за смисъла на цялото. И не е редно една част от цялото да бъде издигана над първичната идея за цялото.
Когато разсъждавах над политиката и ме порязаха, че не съм достатъчно зряла да излагам такива хипотези това е била брутална грешка от страна на възрастен към по-млад човек. Първо съждението не е невярно и второ дори да беше частично или напълно невярно в младите хора трябва да бъде поощрявано всяко размишление над темата, а не погазвано. Защото ето резултатът е видим с просто око до какво води погазването на интереса към темата. И вместо да посочим на някой, че поради своята младост и липса на опит не разсъждава адекватно трябва да му бъдат дадени опорни точки. Защото идеята не е приспиване на бдителността, а напротив предизвикването на пълен скептицизъм. Ако ти с такава лекота и без нито един аргумент ми казваш, че не зная какво говоря значи съм оцелила прекалено близо до кръга на предмета. Всеки възрастен трябва да знае, че носи отговорност за идеите, които имплантира в подрастващите. И всеки един възрастен носи отговорност за бъдещето на обществото през това, което вменява на подрастващите. Дали ще го научи да мисли или ще го научи да си мълчи и да не разсъждава. Това не е без значение.
Третият случай, който засегнах касае изцяло емоционалната зрялост. Събрали сме се деца, които всички идват от едно православно общество. Аз съм единственият атеист в групата, но и аз идвам от същото това общество и нося както конструкцията на моите лични съждения за етическите категории добро и лошо така и общоприетите. Аз съм, напротив, много по-драстичен защитник на идеята за справедлиността, защото като осъзнат атеист съм си направила труда да обърна внимание на това какво в начина ми на мислене е еднакво с това на останалите и кое е различно. И къде аз ще мога да продължа да държа на правдата ако те се отметнат от нея. Разменихме думи кой какъв е. За мен няма голямо значение, че приятелите ми са вярващи, защото вече добре зная, че на ниво морал те не се отличават от мен. Православието е религия към която малко мога да кажа. Просто през годините си дадох сметка, че всеки ропот е бил насочен към други вероизповедания и много рядко е имало недоволство към православието. Това е много съществено, защото за някой, който не харесва религиите воъбще, аз имам умерено добро отношение към тази. Но за някои хора това не е достатъчно. Ако аз нещо си не вярвам заради своят скептицизъм значи аз съм враг. Какъв враг съм ти аз и кой те е научил да мразиш? Едва ли е попа. Тази емоционална незрялост не е нито красива нито здравословна. Двеста грама алкохол и се превръща в агресия. Трябва да се внимава с тези неща. Трябва да се внимава когато се учат децата на определени неща да не бъдат учени на омраза и ненавист, защото това опорочава всичко останало. Емоционалната зрялост е ключова.