Отново и отново се сблъсквам с хора, които реагират на дреоблии, готови са да крещят 15 минути за глупости и ще се обзаложа, че когато камбаната удари и им съобщят нещо наистина вредоносно същите тези активисти на ниво "лайно" ще се изпокрият и ще се съгласят безропотно с това, което се иска от тях. Защото на тях възможностите им стигат до това да освободят малко негативна енергия за маловажни неща. Дразнещи, но маловажни. Те са същите, които ще се изненадат и подиграят на някой протест. Те са същите, които ще влязат в защита на някоя изгъзица целяща равенство и братство и няма да видят, че зад красивата формулировка стоят дискриминация и ограничения. Аз пиша и истории, които се занимават с причудливостите човешки, пиша и истории, които се занимават с разни дребни и по-едри посегателства над разума и личността, дори дребни грешки. Да, имам и такива истории. Имам дори смешни разкази. Но наистина ценните разкази нито ги публикувам онлайн нито ги споделям твърде отвиристо. Не вярвам, че беглата снимка на16-ти план на потребление ще бъде разбрана от някого. Точно както не бе разбрана и подигравката с измиването на мозъците. Точно както остава неразбрана историята за разпъването на пространството. Този разказ не е за разпъване на пространствата. Този разказ е за други неща. И малката любовна драма между двойката описана вътре в него е само за камуфлаж и забавление.
Това, което аз разказвам не са хаотични бръщолевения в изчанчени фантасмагории. Това, което аз показвам са малките фрактурки, които предшестват големии счупвания ако хората не се осаферят и не погледнат на света по друг начин. Еко, био, тра лала! Транс, хомо също тралала. През цялото време докато ви занимават кой с кого иска да си ляга и се чувства пренебрегнат от това, че вие не сте съпричастни се случват други много по-интересни неща. И ако не спрем да бъдем дребнави и да се занимаваме с глупости ще потънем във вертепа без дори да разберем. Аз зная, че не мога да обхвана в литературната форма на късия разказ пълният потенциал, няма да успея дори в роман. Това, което правя, обаче, е да ви дам малко снимки от бъдещето. По всичко излиза, че това бъдеще няма да ви хареса. А ако ви харесва то значи то вече ви принадлежи.
Късият разказ е литературна форма, която е изключително неблагодарна и се пише много трудно. Тя трябва да съдържа нещо ново, да е компактна, да има някаква вътрешна логика и независимо от това каква е формата - епистоларна, диалогична или някаква друга целта му е да постави въпрос. Да го засегне, да бръкне някъде. Понеже късият разказ е толкова претенциозен в рамките на една книга винаги има истории, които не са достатъчно добри. Важни са обаче онези, които имат какво да ви кажат или какво да ви попитат. Сега се спрях отново на разказа за Създателя. Ами фантастика е, да, но има ли създателя капацитета да осмисли логиката на кошера и кошерното съзнание така както новият вид го вижда. И това, което новото същество е добило за себе си като познание подходящо ли е за създателя? Все интересни въпроси. За мен са интересни.
Ами разказа "Казино Роял"? Тази кратка весела и нелепа история е постъп към втора глава от романа "Ферма за свинско месо". Давам си сметка, че времето, което ми отнема да го напиша, това забавяне е не защото той вече не е готов и не се разхожда навсякъде с мен. Бавя го, защото искам първо да е много различен като структура от първата част "Общества на абсурда" и второ защото искам някои неща да ги оставя за друг наратив. И така аз постоянно режа и махам за да остане бистра, ярка, мълниеносно категорична поредица от снимки, която няма да ви каже, че това е бъдещето. А ще ви каже, че това бъдеше е съвсем възможно. И това я прави по-гадна отколкото е. И когато описвам усещанията и разбиранията на персонажите аз ги представям точно толкова заблудени колкото сме ние при всяка среща с новото и при всяка среща с обяснението на това какво се случва с нас. Неподготвени. Ние сме неподготвени. И те са неподготвени. Повечето от героите в книгата действат хаотично и импровизират. Постоянно импровизират и постоянно губят. Книги като тази не дават отговори, нито дават истина, те алармират съзнанието да повиши своята бдителност по въпросите кое е наистина важно и кое е маловажно. Кое е възможно и кое не е възможно. Гледах днес един коментар описваш определени съвремени проблеми. Авторът му каза, че не го притеснява, че някои хора няма да разберат написаното. Те ще съсредоточат цялото си вримание върху това, че ги е нарекъл глупаци. Останалого им се струва маловажно.