Девойче мило, шарено и любаво,
коги си ми закичило тъй убаво
уханна роза във косиците?
Тъй дланите ми жулни искат те...
Но не е писано за нази двамата
Кога удари ей там горе и камбаната
нозе разбрулени ще стъпкат дивото
и корена ще призове ми името.
Че корена, девойче, тако е живота.
Без свирня тръгвам, но без корени не мога.
И ако някой ден победен се завърна
първо твойта роза ще искам тук да зърна