Свети с луд пламък тамън под веждите.
Пробожда и светка решителна и опасна,
Зародена като блясък, дълбока като бездна.
Гори ме, говори, кълне и проклина
за всяка една в мълчание отминала година
кога съм се стискал и съм гледал без думи,
кога всяка битка е била само в ума ми.
Наказва ме, мъчи ме и ме прогаря,
че с тишина несправедливостите товаря.
Няма милост над мен тази реликва.
Да я подтискаш не се никак привиква.
Че когато изригне дърво ще се пръска,
камък на прах ще се спръхва.
Ще писне лютнята, юмрук ще се свие
доде всеки враг прогони и надвие.