Лицето на човека се показва когато ной-не очакваш, когато най-много имаш нежда да те подкрепи. Разказвате го сякаш сте го виждали това лице.
Благодаря за въпроса. Всички сме го виждали, но някои хора не го разпознават по този начин. Това е момента, вкойто вътрешната същност на човека излиза н апоказ и той не може да прикрие намеренията си и действията си. А понякога дори изпитва удоволствие от това, което е направил. Такъв е случая в "черни стъпки". Не само, че няма съжаление или пристъпп на съвест, но човекът, който е произвел зловредно действие има пълнота намерение да доведе нещата до край, защото това му дава пълен контрол над ситуацията. Да кажем, че съм навредил на някого и той би следвало да се чувства най-малкото обиден и да потърси справедливост. За да не се стигне до това аз веднага инсинуирам ситуация, в която той започва да изглежда в очите на останалите като чудовище. Те няма да се занимават стова аз какво съм направил, защото вече ще са предубедени. Това е като да удариш някого и да крещиш до небето, че е истарик, че е луд, че е психопат. И всички хора, които неворлно слушат или виждат какво става изпадат в неловката ситуация да не могат да се ориентират какво става. През това време ти можеш да му завъртиш още няколко шамара и през призмата на оромните обвинения, които отправяш той изглежда все така виновен. Изглежда като злодей, а не като жертва.
Виждали сте го толкова много пъти. Инсинуатора е шумен, креслив, настъпателен. Жертвата му е разгневена, но далеч по-тиха и обрана, защото при нея конфликтът е различен. При жертвата на инсинуацията силно доминираща е почудата, изненадата от това, което се случва. Съществуват разбира се случаи, в които жертвата отказва да бъде жертва и вместо да търпи свободните атаки прави своите контранападения. Но ето, разказа показва, че изправиш ли се срещу инсинуатор той винаги ще извърти нещата така, че дори да не си наивен да излезе победител. Дори да ти е навредил да излезе победител дискредитирайки те напълно.
Хората очакват изкуството да се занимава с едни положителни примери колко добри могат да бъдат хората, но забравят, че това е работата на детската литература. Тя има възпитателен характер. Докато литературата за възрастни има повече изобличителен характер, дименстриращ онези слабости, които не са били преодоляни. СТойностната литература ще ти покаже дълбоки счупвания, превратни разбирания за света. Ще ти покаже как функционират вредителите и ще те остави да разсъждаваш сам над това, което си видял. Защото ти си вече възрастен и се очаква да можеш да прецениш сам кое е добро и кое е зло. Постоянният стремеж към положително съдържание превръща мозъка в гъба готова да попива всичко, но не и сериозни неща. Резултатът е загуба на разсъдъчна мощ.
Постоянно сещам хора, които умеят да си ограят добре с думите. Могат да словосъчетават дълги и сложни изречмения, но ако се загледате отблизо те приказват много, но малко казват. Онова, което все пак казват вече е било потрошено от битието, което изживяват. Тоест способността им да се адаптират към новите информации и изпуснатите между редовете истини са до такава степен вече ограничени, че те предпочитат да живеят в миналото прегърнали една идея, една мечта за по-добър живот, която се олицетворява с нечии постижения. Това води до себеприницяване, самоунижение и то много често публично. Такива хора мислят за себе си, че са грандиозни манипулатори. И не спират да го повтарят на глас. Колко умело манипулират средата около себе си. Но истинат е, че те дори не са близо до суровият истински манипулатор описан в този разказ. Докато те само приказват, той действа и за него няма граници до къде е готов да стигне за да получи това, което иска.