Много хора се спуснаха да недоволстват от новия филм "Ботев", но пропуснаха да отбележат едно много важно качество на филма. От гледна точка на съдържателен план филма е много издържан и дребните неща като излишни реплики нека не забравяме идват да ни нарисуват живи хора, които говорят това, което чувстват. На практика не е случайно това, че персонажите имат моменти на чудене, моменти на слабост. Това е потребно за да се обрисува жертвеника, на който поставят главите си. Този филм има една единствена слабост и това са бойните сцени. Те са тромави и недостоверни. Хората, които участват в битката се движат бавно, особено силно това се усеща в образите на турската военна част, която прави нападение над бунтовниците. Те са статични, лицата им са на хора, които не знаят какво правят там. Това е дразнещо и омаловажава подвига на бунтовниците. Самите бунтовници, които не знаят от къде да го подхванат също се движат бавно и нерешително. Това изглежда недостоверно. Ако си в ситуация живота ти да е поставен на карта движенията ти няма да са толкова спокойни, а ще са резки, насечени и трескави. Цялата битка между четата и турските части е тромава, няма динамика. Няма я динамиката, която се вижда в турците на коне. Само че някой знаели как се снимат такива сцени?! Колко са трудни? И до тук спира критиката към филма. Надявам се, че създателите му в следващите си продукции ще обърнат повече внимание на бойните сцени.
От тук нататък всичко, което имам да кажа е добро. Подбора на актьор за образа на Ботев е прекрасен. И тържественото говорене, но това не тежи и напротив идва да покаже, че особено много внимание е обърнато на това да се направи внушението, че неговата сериозност и решителност е отвъд спокойствието и отвъд ежедневието. Защото ситуацията е над ежедневна. Може, а и следва водещият образ да говори приповдигнато за да мотивира останалите. Моят Ботев говори с малко по-прибран глас, но със същата енергия. Показват ни човек, който е обзет от една идея и тя звучи във всяко изръмжаване на гласа му. Дори в реалния живот, когато нещо е изключително важно за нас гласовете ни стават натегнати и пълни с приповдигнатост. Някой ще го нарече фалш, но в сърцевината си това е автентичният начин, по който звучим, когато сме поставили живота си на карта. И обърнете внимание колко много филмът е заложил на текстове от самия Ботев. Прекрасно! Колко много пъти ключови фрази ни биват представени за да ни напомнят колко е било важно това, за което се борят.
Освен това самият актьор се справя прекрасно с ролята си. Ако се замисли човек, това не е Рамбо и актьорът да изиграе нещо, което да се получи просто добре. От рода на "ей колко готино се получи".Тук образа претендира да ни представи една историческа личност, която е много важна за нас българите. И тежестта, която пада над актьора е много голяма. Както и върху всички останали разбира се, които ни представят революционерите, но понеже филмът е за Ботев всички гледаме основно в него. И нека бъде обърнато внимание на това, че са се постарали да ни го покажат от различни гледни точки. Колко много са се постарали да ни покажат и смръщения поглед, и погледа загледан някъде напред и погледите към небето. Погледи, които не чакат провидението, не се надяват на неволята, но се опитват да ни покажат надеждата, отчаяната безумна надежда на онзи, който е повярвал, че се бори за велико дело.
Чувам и чета коментари, които не щадят авторите на филма. Да, действително дребните пропуски на детайли е гаф. Грайфери от гуми в кадър. Но обърнахте ли внимание колко е красив филма? Кадрите са така подбирани, че са като картини. Красиви гледни точки към една старовремска среда, която ни е приятно да виждаме. С ефекти на много места, картината от гледна точка на осветяването е много барната. Подбора на гледните точки много интересен. Хората не забелязват такива детайли. Свикнали са всичко да идва по перфектният начин от високобюджетните продукции. Но това не са високобюджетни продукции. Аз не си направих труда да проверя какъв е бюджета на филма, но при всички случаи мога да очаквам, че е относително свит спрямо западните продукции.
И още нещо, което прави много добро впечатление. Озвучаването и музиката са приятни, ненатоварващи, емоционални. Можете да си представите колко голям ангажимент е да се снима филм за Томас Джеферсън. Същото е да снимаш филм за Ботев. Има приятна и изържана логика в музикалното оформление. Макар, че патетиката с умирането на революционерите е малко по-дълга това може да бъде отдадено на определено решение от страна на авторите. Разбирате ли, това не е просто филм за два отряда, които са в конфликт. Това са образите на вашите революционери и е логично да им се отдаде необходимото време и внимание. Кадър по кадър ако разглеждате ще видите, че са добре премислени и сцените са много красиви. Спирате филма и получавате красива картинка. Където и да го спрете. Това е много приятно.
За разлика от обикновените заптиета, които не са представени достатъчно добре, останалите образи на турци са много живописни. Два от тях изпъкват по-ярко и са отиграни и представени чудесно. И от гледна точка на поведението и като присъствие в общия сюжет. И като лични интереси представящи по този начин една среда, в която те са част от система започнала да губи своята стройна структура. Те показват не само свирепост или алчност, но през тях се демонстрира проядената вече структура, която има нужда от натиск за да поддаде. Много добре подбрана линия и много добре изиграна. Разбира се, че битката за възвръщането на териториите към самостоятелно управление на българите е била свирепа и тежка. В други сюжети и други наративи ще видим и това. Но тук са ни показали основанието за надигането на бунт.
И на последно място образа на Каравелов. Колко интересен е той. Двойнствен, противоречив, но и изтъкан от ясна и практична логика. Не са ни дали много детайли за Каравелов освен споменатото в печатницата. Но то е достатъчно за да добием представа, че авторите са се постарали да отразят максимално вярно действителността от историческа гледна точка. На практика трима в този филм стават особено интересни и това са главният персонаж Ботев, Каравелов и турчина. Чакаме следващи продукции, дано авторите обърнат повече внимание на битките в следващите си филми и ни зарадват с още такива сюжети. Много красив филм и от съдържателен и от визуален план.
