Обещайте, че когато станете известна на мен ми се полагат 10%. Браво! Какво пишете в момента?
Благодаря за въпроса. Истината е, че в момента съм към края на романа "Ферма за свинско месо". Постарах се да покажа неща, които са шокиращи и докато го завърша света стана еквивалентно шокиращ. Но това не ме притеснява. Следващият път, когато някой ми каже, че това е чиста фантастика мога да го оставя да продължи да разсъждава по темата. Това беше закачка. Романът е много тежък от гледна точка на това, че в него има няколко снимки ужасяващи, покъртителни, неприятни. Ако търсите история от бита или вечната любов, обичате да играете карти таро и да готвите атомни ястия тази книга няма да допринесе към фун шуй атмосферата. По-вероятно е да я изхвърлите през прозореца към 120-та страница. И аз съм го правила. Това е нормална реакция.
Като оставим шегата настрана, зад нахилената ми физиономия, която има за цел да ви подлъже, че ще четете нещо лекичко стои пъкъла на една антиутопия, която е достатъчно тежка за да ви накара да се замислите и да подразни сетивата ви. Напоследък много размишлявам защо тази книга се оформи така. И отговорът ми е, че на мен не ми беше толкова интересна войната на гъбите колкото ми бяха интересни снимките на отделните зани и полиси. Там е интересното и там са преобръщащите моменти. Защото кой е врага в една антиутопия е дребна подробност. Все някой е заел тази позиция и все някой дърпа конците. На мен ми хареса идеята да се занимая с врага чак в трета част, а първа и втора да покажа един свят изпълнен от хаотични, противоречиви и откровено извратени социално-научни експерименти, които те потрисат сами по себе си. Дори не съм се опитвала да претендирам, че това е отражение на действителността. Няма такова нещо. Всичко е измишльотина и персонажите постоянно питат "Защо се случва всичко това?". И отговорът винаги е един и същ. То вече се е случило. И ние трябва да извървим до края. Без значение какво е искал да постигне този, който е дръпнал конците в тази посока. Без значение какви са били загубите по трасето. Нещото се е случило. Това е една брутална гледна точка, в която всички съпротивляващи се идглеждат като жертви. И те са жертви на времето си. Просто една част от тях не искат да бъдат невинни жертви.
Когато излезе първият роман и направих осукването накрая заигравайки се с други нива на наратива си дадох възможност това цялото абстрактно пространство да получи допълнителни прочити. Затова втора част започна сякаш е съвсем отделна книга с ръзлични персонажи за да ни даде други измерения, други локации, друго битие. Аз това го намирам за интересно въпреки, че за някои ще остане напълно неразбираемо. Но идеята не е да се разкаже една история, която вече сме чели. Идеята беше да се разкажат няколко истории преплетени в един общ наратив обрамчени от фабула, която е непретенциозна, но за сметка на това достатъчно брутална. Това е книгата, над която работя в момента и тя им отнема много време. Постянно ходя напред назад из действието в желанието си да премахна възможностите за допълнително преплитане на наратива. Защото така той може да стане безкраен.