“Чл. 11 ал. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.”
Тоест никое движение или течение, което е основано на чужда на народа идеология не може да бъде поставено над националните интереси и над основният закон. При ситуация, че основният закон е напълно действащ, нали така?
Много важна бележка е, че ВКС отхвърли искане за промяна на пола и направи подробно тълкувание за това какво трябва да се разбира под "мъж" и "жена". Здравият разум на нашите съдии и адвокати надделя и аз възлагам огромна надежда на тях, че всички документи, които са в противовес на нашата народопсихология, начин на мислене и загонност ще бъдат отхвърлени от тях. Всички спогодби, които нарушават конституционният ред ще бъдат резгледани подробно и анализирани по правилният начин. В България има 2 пола и те са биологично предопределени. Изключенията трябва да бъдат третирани с уважение, дискретност и не трябва да бъдат насърчавани защото това удря в идентичността на целия народ.
Показват ми снимки на градове, в които има огромни небостъргачи. На такива места трансхуманистичният начин на мислене е взел връх и очевидно желанието да бъдеш модерен е поощрено щедро. Нямам нwжда от небостъргачи ако ще бъркат в главите на децата. Ако след още 10 години в големите небостъргачи чуждестранните ни гости ще могат да си поръчват джендър проститутки. Ако това ще е предмет за хвалене. Представете си как ще звучи "Бях в България. Там 50% от проститутките са хермафродити по някакъв начин. Сигурно и останалите хора са такива" Не, благодаря. иди в България за да видиш нормални мъже, жени и деца. А ако срещнеш различен човек дръж се почително и толкова. Защото на края на деня когато попиташ някой какво видя в Тайланд ти показват две неща - снимки на небостъргачи и на двуполови проститутки. Вие си правете изводите.
Джендър идеологията изглежда като една миниатюрна част от големият бълвоч, в който сме потопени. И тя наистина е една малка част от голямата оркестрация, но ужасно дразнеща част. И така както цитирам закони не ми пречи да кажа и нещо, което ще намерите за вулгарно. Нас въобще не ни интересува кой с кого си ляга. И кой какъв е. Честно, така е. Има едно явление изконно чуждо за нами и това е педофилията. Не го приемаме, не го разбираме и само дори при мисълта за това, че все пак и тук съществуват неминуемо и такива хора ни кара да изпитваме болезнени тръпки на ужас. Никога не сме го толерирали и при най-малък сигнал за това реагираме шумно и грозно. Точка. Табу. Децата са святи за българина.
Отвъд това, обаче, в границите на консенсусния секс нас искренно не ни интересува кой как се забавлява и кой къкъв е. Това са въпроси лични, които са функционирали достатъчно добре до момента. Докато не се появи една идеология. Тя обещава свободи, тя обещава равенство, тя крещи с пълно гърло "равенство". Обещава на жените, че ще бъдат по-равни от равните, на децата, че ще бъдат по-себе си от себе си, на мъжете, че ще бъдат... Един господ знае какво, но обещанията са големи. Младите хора мислят, че всичко това е еманация на демокрацията и са прави. Това е действително еманация на демокрацията. Управление на народа. Ама от кого е управляван този народ и тук само един господ знае. Но те не го гледат по този начин. Те се прехласват, варват, зарибяват се от престижната позиция на тези, които им предлагат всички тези красиви идеи. Лапат ги без да се замислят и това е най-горчивата част. Тя започва с липсата на самоуважение. Всичко започва със самоуважението.
Идвали са хора и са ми говорили напоително против родината ми. Не се ли срамувам от нея? Не съм ли нещастна, че съм родена тук. Часове спорове. Напълно загубено време, защото те са платени манипулатори. За да дойдат, да ме затоворят, да инициират общуване дивидент трябва да вадят от това действие. Изтъквали са всевъзможни съчинени и кухи причини да се срамувам, да се страхувам, да се чувствам по-ниско от друите. Ония другите, които са ей там високо, а аз съм била там долу в ниското. Колко пъти ми се е налагало да споря с такива хора. Те не могат да разберат, че пътя на омразата, страха и срама е само за единици. Повечето хора не се чувстват по този начин. Нямат нужда да мразят нито някой друг нито себе си. И те, понеже са потънали дълбоко в язвата на бездушието и са станали чуждопоклонници отдавна са мъртви. Те не го съзнават. Пътят към този ад е през обезличаването на собствената идентичност. От едната страна ти си човек с принадлежност към нещо стойностно и тежиш на мястото си. Равен сред свои. От другата страна ти си с подчинена принадлежност към нещо, което ти се струва огромно, но е една химера. То не съществува реално и респективно ти си обвързан с принадлежност към един фалш. Поставяш себе си там долу в ниското за да гледаш с надежда към една красива идея, която не е реална. Самоуважението е извора на човешкото достойнство. Ако ти не уважаваш себе си защо и другите да те уважават?
Джендър идеологията изглежда като една миниатюрна част от големият бълвоч, в който сме потопени. И тя наистина е една малка част от голямата оркестрация, но ужасно дразнеща част. И така както цитирам закони не ми пречи да кажа и нещо, което ще намерите за вулгарно. Нас въобще не ни интересува кой с кого си ляга. И кой какъв е. Честно, така е. Има едно явление изконно чуждо за нами и това е педофилията. Не го приемаме, не го разбираме и само дори при мисълта за това, че все пак и тук съществуват неминуемо и такива хора ни кара да изпитваме болезнени тръпки на ужас. Никога не сме го толерирали и при най-малък сигнал за това реагираме шумно и грозно. Точка. Табу. Децата са святи за българина.
Отвъд това, обаче, в границите на консенсусния секс нас искренно не ни интересува кой как се забавлява и кой къкъв е. Това са въпроси лични, които са функционирали достатъчно добре до момента. Докато не се появи една идеология. Тя обещава свободи, тя обещава равенство, тя крещи с пълно гърло "равенство". Обещава на жените, че ще бъдат по-равни от равните, на децата, че ще бъдат по-себе си от себе си, на мъжете, че ще бъдат... Един господ знае какво, но обещанията са големи. Младите хора мислят, че всичко това е еманация на демокрацията и са прави. Това е действително еманация на демокрацията. Управление на народа. Ама от кого е управляван този народ и тук само един господ знае. Но те не го гледат по този начин. Те се прехласват, варват, зарибяват се от престижната позиция на тези, които им предлагат всички тези красиви идеи. Лапат ги без да се замислят и това е най-горчивата част. Тя започва с липсата на самоуважение. Всичко започва със самоуважението.
Идвали са хора и са ми говорили напоително против родината ми. Не се ли срамувам от нея? Не съм ли нещастна, че съм родена тук. Часове спорове. Напълно загубено време, защото те са платени манипулатори. За да дойдат, да ме затоворят, да инициират общуване дивидент трябва да вадят от това действие. Изтъквали са всевъзможни съчинени и кухи причини да се срамувам, да се страхувам, да се чувствам по-ниско от друите. Ония другите, които са ей там високо, а аз съм била там долу в ниското. Колко пъти ми се е налагало да споря с такива хора. Те не могат да разберат, че пътя на омразата, страха и срама е само за единици. Повечето хора не се чувстват по този начин. Нямат нужда да мразят нито някой друг нито себе си. И те, понеже са потънали дълбоко в язвата на бездушието и са станали чуждопоклонници отдавна са мъртви. Те не го съзнават. Пътят към този ад е през обезличаването на собствената идентичност. От едната страна ти си човек с принадлежност към нещо стойностно и тежиш на мястото си. Равен сред свои. От другата страна ти си с подчинена принадлежност към нещо, което ти се струва огромно, но е една химера. То не съществува реално и респективно ти си обвързан с принадлежност към един фалш. Поставяш себе си там долу в ниското за да гледаш с надежда към една красива идея, която не е реална. Самоуважението е извора на човешкото достойнство. Ако ти не уважаваш себе си защо и другите да те уважават?
В този смисъл традициите на българското семейство, малките дребни порядки на уважение, привързаност и грижа са в основата на нашето общество и ние не трябва да позволяваме никой да си играе с тези разбирания. Децата трябва да бъдат деца и да не получават никакво надмощие над решенията на възрастните за бъдещото си развитие. Децата не могат да знаят по-добре от възрастните кое е добро за тях. Децата не могат да управляват поведението на възрастните, защото това води до аномалии. Окултуряването е форма на "насилствен процес" и за да получите стойностни хора е необходимо от време на време да наложите родителската си воля над подрастващите. Какво означава детето да решава? Колко лесно е да бъде изманипулирано едно дете от външната среда? Никоя идеология, която заплашва нормалното развитие на децата не може да бъде приемана с лека ръка. Те трябва от малки да живеят в уравновесена среда, в която да си момиченце е прекрасно също толкова колкото и да си момченце. В която уважението към решенията на родителите трябва да е ключово във възпитанието. Вървя по улицата и чувам деца да крещят истерично по улицата "фак ю". Въпрос на личен интегритет и самоуважение е да се спреш и да им обясниш, че това е ненормално поведение. Въпрос на лично самоуважение е да те вълнува какво става с подрастващата младеж, защото живота е колело и когато се завърти трябва да са се запазили стойностните неща, правилните, а не някакъв истеричен постмодернизъм.