Нашите съседи в момента се борят отчаяно с отломките и времето на зтрупаните под руините хора изтича. Буквално във всеки един от тези моменти докато гледаме новините някой там под бетонните отломки поема последният си дъх. И на фона на това човешко страдание, Шарли Ебдо се изцепиха с нечовешка глупост. Пуснаха карикатура със следното съдържание:
Charlie Hebdo:
"Земетресение в Турция"
"Дори няма нужда да изпращате танкове"
"Земетресение в Турция"
"Дори няма нужда да изпращате танкове"
Шарли Ебдо, на които ние така горещо съчувствахме за няколко загинали човека. Същита, за кото французите хора от цял свят шестваха по улиците в знак на съпричастност публикуваха двусмислена картинка сякаш нарисувана от някое хлапе, което не съзнава сложността на световната ситуация в момента. Когато те пострадаха си поръчахме броеве от вестника им. Аз платих 5 вестника и те ми изпратиха само 1. И тогава в този момент на дълбокаскръб никой не се подигра на страданието им. И никой не им каза, че сами са закарали войната в офиса си. Напротив, всички звучно осъдиха насилието и се опитаха да ги защитят.
След като беше публикувана карикатурата се надигна широка вълна от възмущение. Веднага се появиха и опити да бъде интерпретирана като препратка към ситуацията в близка до нас северна страна. Прочита на карикатурата бил - ето, че природата си знае работата. Няма нужда да изпращаге оръжия. Но както и да бъде интерпретирана тази карикатура е крайна проява на лош вкус, който е рефлексия на същата тази арогантност, която причини изначално нападението над тях. Но ние тогава не го казахме. Ние тогава се застъпихме за правото им на свободно слово.
Колко странно дори не сме се замисляли, че правото на свободно слово отдавна е суспендирано. Преди 20 години четох дълго и пространно тълкование на чл. 38 от конституцията на РБ, който член тогава се опитах да изтъкна ми дава правото да говоря за манипулациите в медиите и за каквито искам други теми, които не накърняват ничия личност и интегритет, още по-малко родината. И тогава професорката в Академията ми смени темата насила и ми забрани да говоря за тези неща. Напълно изглупяла пред факта, че самата тя нарушава правата ми по чл. 38. И ето днес отново в темата отварям да прочета валидно ли е същото положение и разбирам, че чл. 38 е суспендиран. Не, нямам право да говоря каквото мисля ако това говорене противоречи на актовете на общността. И ето днес общността се държи странно и позволява сатира от такъв калибър и забранява анализите на такива неща.
Никоя смърт не е маловажна. Животът е безценен дар.