Ето ви снимка от протестите в Оксфорд по повод на 15 минутните зони, които им наложиха. Англичаните са категорични по въпроса. Това не са мерки за подобряване на климата.
Много ми се иска да задам един въпрос към 15 минутните градове, който така... Чопли ме отвътре от известно време насам. Като толкова много искате малки обитаеми зони защо разказахте играта на селата? Защо оставихте инфраструктурата да се срине? Защо оставихте тези хора без адекватни комуникации, без лекари, без училища? Защо ги изоставяте, когато бедстват, защо се подигравате с тях?! Ако целта е наистина да се създадат едни 15 минутни градове, но моля ви, възродете селата. Оставете градовете на мира. Те сами ще се опразнят. Животът в провинцията е много по-приятен и много по-желан. Хората бягат в градовете по икономически причини най-често. Поради принуда много често, поради липса на перспективи в селата и по-малките градове. Щом вие не желаете тези населени места да са добре устроени значи вие не искате устойчиво развитие, а вие просто искате да се позабавлявате за сметка на големите градове. Сега е забранено едно, утре е забранено друго. Плати такса за едно, после плати такса за друго. Точно толкова очевидни са нещата и цялото това говорене за един зелен свят, за едно устойчиво развитие е само една фасада, зад която стоят други цели. И всички, които са се юрнали да прияпяват в хора на еко-био манията ще им припомня, че аз като дете на село съм яла прекрасни зеленчуци и плодове в двора на баба и дядо и те не ги наричаха био. Не им казвахме био. Не беше срамно да ги затворим в буркани. И като споменах буркани ще споделя нещо, което ме обърква дълбоко. В онзи стар мой детски свят бурканите бяха нещо нормално. Днес наблюдавам хората около мен от една страна как отварят бурканите с удари върху капачките, което ги прави неизползваеми и второ след като консумират съдържанието им ги изхвърлят. Бурканите се третират като еднократна опаковка. Там има едни контейнери, в които разделно изхвърляш и приключваш с отговорното си поведение към обществото.
Някога не беше така. Връщахме и буркани и бутилки на пунктове. Там те ни ги плащаха и с паричките децата си купувахме сладоледи. Бурканите се измиват в завода и се използват повторно. Днес устойчиво ангажираните ги мятат в контейнера, който после отива на общо сметище. Там стъклариите се трошат, топят и се симулира огромна активност по едно устойчиво развитие, която е от началото до края измишльотина. И още нещо. Казват ни че е устойчиво развитие да използваме хартиени сламки, а не пластмасови, защото пластмасата е вредна за природата. И високо изисканият и окултурен човек си купува един кроасан, който идва в картиена кутия, хатиен плик, пет картиени салфетки и за това едно кроасанче генерира 20 кубични сантиметра отпадък. Точно така е. Но понеже опаковките са хартиени и му е казано, че това е екологично и устойчиво съобразно той се чувства доволен. Чувства се като един модерен човек изпълнил директивата за усточивост. Една помпозна, демонстративна и неадекватна устойчивост. На практика огромна част от всичко това е просто един театър. Ако наистина искаш да си отговорен ще потребяваш така щото да не генерираш такива огромни количества отпадъци. И когато все пак генерираш отпадъците не ми сочи към други държави назидателно, защото там хората имат право да си изхвърлят боклука веднъж в седмицата и това не е устойчиво. Това не е нормално. Нищо от това не е нормално, но вие сте на 25 и не сте виждали един друг свят, в който бутилките с олио ги стоварваха на улицата призори пред магазина и на никой не му хрумваше да открадне. Във всеки квартал имаше пунктове за отпадъци и децата имаха стимул да връщат и стъкло и хартия за да си купуват сладолед. И сладоледа беше с масло, не беше някакъв шербет от подсладители с плодове и вода.
За устойчивост можем да говорим тогава, когато една система се самоподдържа. Осигурява си всичко сама и взоимодейства с други външностоящи системи само за екстри. Това е усточивост. И сега тези 15 минутни градове демонстрират, че фасадата е на път да се пропука. Те демонстрират каква е била истинската цел на всичко. И тя е само и единствено контрол.
Огромна част от това, което се прави под гръмък надслов за защита на природата е една красива фасада, зад която се крият обикновени икономически и подмолни геостратегически интереси. Ако толкова много ги е грижа за дърветата как е възможно в 21 век гори да се изсичат така безпощадно. Гори, които десетилетия наред са залесявани от "ония лошите" днес се унищожават. С технологиите, които вече съществуват с лекота могат да те направят сам си говориш за отсичането на дърво в двора ти. Но изненадващо нищо не могат да направят нито за пожарите, нито за поголовната сеч. Не могат, изглежда не искат. За какво устойчиво развитие говорим? За какви промени в климата говорим?