Виждате ли, няма никакво значение какъв е жанра, в който е написана една книга. Някои хора харесват истрически обвързани истории, на други хора им харесват криминалните истории, а трети обичат текстове, които да могат да ги изненадат. Или ако не могат да ги изненадат то поне малко да ги уплашат. И така можем за изброим най-разнообразни причини, които хората могат да имат за да вземат една книга в ръце и да откликнат на поканата на автора за малък задушевен разговор. Виждате ли читателят има всякакви причини да чете. Той е този, който избира с кой автор иска да си поговори и колко дълго. На читателя му е разрешено да прави всевъзможни тълкувания, да размишлява, да оспорва, да не е съгласен, да се разочарова и дори да се ядосва на писателят. Единствената причина, поради която можем да го призовем да бъде по-сдържан в оценката си е, че той разговаря с отрязък от автора, с парче непроменяем текст, което е застинало и не може да се адаптира към някое ново обстоятелство или информация или аргумент. Книгата е отпечатана, авторът няма как да дойде и да допълни липсващ аргумент. А читателят е свободен отново и отново да аргументира своите контрапункти. В този смисъл читателят винаги е с предимство пред писателят. Защото неговият дискурс е отворен. Може да бъде подобряван с времето и да продължи да израства нагоре, много нагоре за да достигне нива високо над текста, който е закопчан статично на едно място. До където е стигнал до там.
Но има едно нещо, което е във властта на текста, без значение какъв жанр е избрал писателя и това е какво казва този текст. Дали това, което казва има дразнителна сила, дали има провокативен потенциал. Дали съдържа в себе си въпроси, дали не е манипулативно построен за да изложи хипотеза. Всичко това е във властта на текста и най-вече в неговата власт е каква ще бъде темата на разговора. Защото текстът макар и застинал на някакъв етап от своето развитие е все пак основа за бъдещия разговор. И тук стигаме до най-интересната част. Какво представлява културата? Културата е наслояване на начини на мислене и възприемане на света, стъпвайки върху които ние получаваме възможност да израстваме. Можем да израстваме стъпвайки върху прекрасни естетически издържани образци, можем да се насладим на съвършенството на идеите, можем да изживеем ярки емоционални моменти. Изкуството е мястото, където културата ни стига до своите квинтесенции на съдържание. И ние затова го търсим. И ние затова имаме нужда от него. Защото то е еманация на нашето израстване.
И понеже изкуството, което носи наслада се възприема по-лесно от изкуството, което носи по-ангажиращи емоционални или интелектуални стойности ние постепенно започваме да залитаме към по-лекото съдържание. Онова, което се разбира лесно, забравя се бързо и не означава много за нас. На практика не означава повече от една добра порция в читав ресторант. Започваме да гледаме на изкуството като на нещо също толкова тривиално колкото е всяко едно друго нещо. Нарисувал си картина. Браво. Написал си стихотворение. Ама много браво!
И тогава в изкуството трябва да се случи нещо. То или трябва да приеме своята несъстоятелност поради изчерпване на смислената положителност и да започне да се кълчи в авантгардни опити да задържи вниманието или трябва да извади от задния си джоб тестето с въпроси и да се блъсне директно в ежедневието. Без да се интересува каква ще бъде реакцията на четящият, гледащият. Без да се интересува дали четящият ще разбере, нито дали ще го хареса. Изкуството, което никога не е можело самоцелно да съществува само по себе си трябва да направи неочакван завой и да поеме в своя собствена посока. Да постави камъка на склона и да започне да го бута нагоре само. Сизифовски. Читателят е поканен, но не е задължително да бута.
Представете си свят, в който фалша е станал толкова неприкрит и явен, че дори най-абсурдната, жестока, кървава, гротескна, извратена, болна, необяснима, нелогична история става възможна. Представете си го този свят, в който най-уродливата, най-трагичната, най-малоумната причина може да се окаже основание да унищожаваш всичко вече изградено. Представете си, че вие живеете в този свят и все още продължавате да чакате лекото съдържание на изкуството да ви връща чувството за нормалност, едно бегло усещане, че нищо не е чак толкова драматично. Ей така, малко кючек, малко празни приказки, две три любовни истории, много време похабено по изпразнени от съдържание, а и от потенция пост модернистични хепънинги и времето минава. Търкаля се там.
Какво трябва да ви покаже изкуството за да ви сръчка и да ви накара да се огледате? Да се осмислите насред нещо ново. Да се разбудите. Да се стреснете, да се погнусите от целия този фаллш. Трябва или да ви покаже начин на мислене различен от вашия, или нещо, което има опасната потенция да се превърне в реалност. Без значение от жанра и без значение дали ще ви хареса. Напротив, създадено за да ви подразни адски много и да ви накара да си зададете въпроса това възможно ли е да се случи и има ли индикации в реалния жоивот, че мога да видя подобно нещо в бъдещето? Имам ли основание да се чувствам провокиран да търся аргументи против или аргументи за? Ако успее да те жегне то е изиграло своята роля и те е поканило да стъпиш отгоре върху него з ада се изстреляш много по-високо от текста. Защото той е само едно малко стъпало от твоят дълъг и интересен път.